БЪЛГАРИЯ - СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ “ЗАТУЙ ИМ ПЕЕМ ПЕСЕНТА”

Времето бе с нас, а ние… ние бяхме във времето, въпреки тревожните прогнози за дъжд на този ден, усмихнахме природата. Не заваля. За радост на всички дошли от близките градове (че и от по-далечни) в Алкудиа де Креспинс, Испания, за да отбележим националния празник на България 3 март. Българите от Асоциация Балкан, Хатива, организираха спектакъл, посветен на празника. С  участието на учениците от Неделното училище в Хатива/Енгера, с участието на фолклорните формации от Хатива (“Българи”), Палма де Майорка (“България”), от Валенсия (“Веселие” и “Българска роза”), Мадрид (“Балкан”), с подкрепата на Асоциация Нова, съмишленици и приятели, празникът се превърна в едно незабравимо преживяване.

На фона на това, което се случва в родината, на фона на политически пристрастия и безпристрастия, разбира се изразявайки и подкрепата си към протестиращите сънародници, на фона на предчувствие за време разделно, българите отново доказаха, че има нещо, което винаги ги обединява и това е българския дух, онзи национализъм и любов народна, преклонението пред българските традиции и култура, които са дали на българина неговата идентичност и сила за оцеляване. Съвсем скоро срещнах стих и коментар на приятел към него, че всъщност Възрождение едва ли щеше да има без емигранти.  
                        ”И макар далеч от теб, Родино,

                         аз не съм беглец, а просто пътник.

                         И с кръв подписвам се, Родино,

                         емигрант  НЕ Е родоотстъпник ”

И отново тук, в Испания, усещането за България беше повече от истинско. Тук, едно малко испанско градче, събра повече от 1000 българи, и вероятно не по-малко испанци, които дойдоха да отбележат националния празник на Родината. И макар на много места да беше отбелязан по различен начин, тук по традиция отдадохме почит на загиналите за Освобождението на България.

Всички танци, песни, всяко изпълнение на сцената беше повече от вълнуващо, беше повече от истинско. На сцената оживя Ефтимий, хайдутите, оживя силата и непоколебимостта на българина по време на робството, преклонението и всеотдайността към героите… Оживя Родопа с чановете. Oживяха героите… Оживя древна България. По-жива от всякога с песните, танците, традициите, съхранили българщината по време на робство, нищета и недоимък… живи в сърцето на всеки един присъстващ…

Как да разкажа за сълзите в очите на всички в момента, в който се чуха първите звуци на химна? Как да изкажа преклонението във вдигнатите хиляди очи, докато се издигаше българския флаг?...  Moга ли да опиша спонтанния изблик с развятия български трибагреник пред сцената, по време на изпълнението на песента "Кой уши байрака"?... Не мога. Не мога да опиша и възхищението на възрастния мъж, испанец, който вдигнал в юмрук двете си ръце тактуваше с музиката и погледа му беше изпълнен с възхищение, наблюдавайки нашите танцьори. Не мога да опиша и необяснимото си вълнение и недоумение, когато чувах около себе си думата БЛАГОДАРЯ, отправена към мен, която неволно и аз започнах да отправям към всички присъстващи. Благодарност към и за това, че всеки почувствал се българин в този ден, се почувства задължен и да присъства.

Защото сме БЪЛГАРИ!

Защото във време разделно, трябва да бъдем заедно, за да ни има!

Защото завета на Кубрат ни е съхранил!

Защото където има и един българин, там е България.

Защото докато всеобщата любов към Родината ни обединява, нас ще ни има, България ще бъде!!!

Аlkudia de Crespins

3.март 2013 г.