Дядо ми беше мъдър човек, често когато бях разочарована от неуспехите си ми разказваше различни интересни истории, една притча, която веднъж той ми разказа остана любима за мен и ми помага все още в трудните моменти в живота, реших да я напиша в блога си, заради един приятел...който е много позитивен и забавен човек, а с тези редове искам да му кажа да не се променя и да не позволява "малките неща" да му попречат да остане същия...всичко е прходно все пак...
Един човек имал всичко в живота - семейство, деца, занаят...бил богат човек, но както често се случва в живота, застигнало го нещастието да загуби богатството си. Той толкова се отчаял, че не знаел какво друго да направи и решил да се обеси. Тръгнал към гората, a по пътя го застигнал един дървар. Попитал го накъде се е запътил, човекът му разказал за нещастието си, а дърварят го погледнал, поговорил с него, разубедил го и му подал една бележка. Казал му да не бърза да чете бележката, да го направи когато се прибере у дома. Прибрал се човекът, разгърнал бележката, а на нея пишело: "НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА"...
Заживял човека със семейството си и с общи усилия успели да се справят, потръгнало му и отново възвърнал богатството си...Минало време и веднъж, съвсем случайно, срещнал същия дървар, зарадвал се, че го вижда и му се похвалил, че всичко при него пак е добре - богатство, семейство...- всичко си възвърнал като преди. Погледнал го дърварят, помислил и само промълвил: "Ти май скоро не си чел онази бележка, която някога ти дадох..."
0 коментара:
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница