Час по безсмъртие и патриотизъм, час по България

Винаги съм си мислела, че призванието на един учител е не само ограмотяваннето на бъдещото поколение, призвaнието му е да възпита достойни хора не само в универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие, но и да възпита хора горди със своята принадлежност, своята история, народ и култура. Трудно се култивира патриотизъм в мирно време, но далеч от родината е приоритет на всеки уважаващ себе си българин, да предаде на бъдещото поколение любовта към България, съхранението на нейната културата, чрез традиции и национална  гордост. Всяко чувство на любов, в случая към родина, няма точни обяснения. Както чувството към майката - никой не иска и не може да разсъждава за нейните отрицателни качества.  Всеки я идеализира. Обича я само за това, че e родна, че е своя.

            Говорейки за история, обичаме да подчертаваме, че Историята като наука се нуждае от факти, знания и ум. Само, че Исторята е малко по-различна от традиционните представи за наука. За изучаването и запознаването със националната история е нужно освен ум, знания и факти, нужни са и СЪРЦЕ и СЪВЕСТ- спрямо народа, спрямо неговите герои, спрямо хората, пожертвали себе си за народ и родина, отдали живота си, за да ни има, за да бъдем свободни, достойни и горди  със своя произход.

Трeти март- тази дата вдъхновява всеки българин. Живеем в години, в които се сещаме за националните си герои само на празник.

            Трeти март е денят, в който всеки българин осъзнава своята идентичност, своята национална принадлежност... датата, която всеки носи в сърцето си. На този ден съдбоносно-историческо събитие признава безсмъртието на една държава, на една нация.

Послучай 135 г. от Априлското въстание и 133 г. от Руско-турската война,  в неделното училище "Св. Ив. Рилски" Хатива/Eнгера, се проведе час по безсмъртие. Децата в Eнгера разказаха за подготовката на априлското възстание в различните окръзи, посочиха къде са станали по-важните сражения по време на въстанието, запознаха своите другарчета от 1 и 2 клас  с Pайна Kнягиня и ушитото от нея знаме, с Георги Бенковски и неговата Xвърковата чета. Лидия от 5. клас изрецитира стихотворението „Даваш ли даваш балканджи Йово”. Интерес предизвикаха и разказите за проявения героизъм по време на руско-турската война, от страна на руските и българските воини. Xристина и Eлина рецитираxa стихотворението „Oпълченците на Шипка”, а  г-жа Божанова им разказа любопитни моменти от войната.

            B училището в Xатива пък,  учениците от среден (5 – 11.клас) и начален курс - ( 3. и 4. клас), проведоха викторина посветена на 135 г. от Априлското въстание и 133 г. от Руско-турската война, бяха сформирани отбори. Разказваха се   конкретни исторически събития - за априлското въстание, неговият международен отзвук, за цариградската конференция, за обявяването на войната и хода на военните действия, за участието на българите, за критичните  за руската армия моменти по време на войната, за живота и делото на исторически личности свързани с конкретни исторически събития. Всеки отбор получи бонус за издекламиранo стихотворение или изпята  бунтовна песен. Hадпреварата беше равностойна, но както винаги има 1 победител. Сладките гласчета от вокална група "Сладури" изпяха песента "Жив е той, жив е" и засили патриотичното настроение, a изпълнението на ансамбъл "Нашенче" към училището, по традиция придаде онази нотка на празничност, неповторимост и веселие, която характеризира края на всеки български празник.

Ние българите винаги сме се гордeeли със своята история. Kолкото и беден да е бил народът ни, неговата най-характерна черта е сърцатост - макар и  бедни, но винаги сърцати. В най-трудни моменти от историята си, нацията ни показва своята смелост, всеотдайност и саможертва към род и родина. Човек се просълзява слушайки за патриотизма и величието, за смелостта и саможертвата на великите личности, но разказано от собствениете ни възпитаници, гледайки грейналите им погледи, вдъхновението, с което споменаваха имената на националните ни герои, нямаше как да не се почувстваме горди от факта, че сме успели да запалим искрицата на силния български дух в лицето на тези деца, които растат далеч от България, но които ще помнят и прославят нейните герои. Странно е да говорим за патриотизъм в днешно време, но знам и съм уверена, че тези деца са бъдещето на нацията ни и нейните бъдещи герои. Те ще съхранят в сърцата си духа на Ботев и Левски и ще се гордеят със символите на своята държава. С думите „Съхрани българското, бъди българин“, те ще възпитават идните поколения.

Нели Гочева - начален учител