КОЛЕДА Е...

Нека се научим да прощаваме, нека бавно остаряваме, нека повече да се обичаме, на себе си да приличаме. Нека бъдем по-добри не само в такива дни!
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

ИЗВЕСТНИТЕ...

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това ...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо
от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
· 5-те най-богати човека в света
· 5-те последни Мис Свят
· 10 лауреата на Нобелова награда
· 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
· трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
· трима приятели, помогнали ви в труден момент
· някой, накарал ви да се чувствате специален
· 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте? Не знаете?

Вие не сте сред известните, но сте сред онези, за които си спомням с топлина в сърцето...
 

НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА...

Дядо ми беше мъдър човек, често когато бях разочарована от неуспехите си ми разказваше различни интересни истории, една притча, която веднъж той ми разказа остана любима за мен и ми помага все още в трудните моменти в живота, реших да я напиша в блога си, заради един приятел...който е много позитивен и забавен човек, а с тези редове искам да му кажа да не се променя и да не позволява "малките неща" да му попречат да остане същия...всичко е прходно все пак... 

Един човек имал всичко в живота - семейство, деца, занаят...бил богат човек, но както често се случва в живота, застигнало го нещастието да загуби богатството си. Той толкова се отчаял, че не знаел какво друго да направи и решил да се обеси. Тръгнал към гората, a по пътя го застигнал един дървар. Попитал го накъде се е запътил, човекът му разказал за нещастието си, а дърварят го погледнал, поговорил с него, разубедил го и му подал една бележка. Казал му да не бърза да чете бележката, да го направи когато се прибере у дома. Прибрал се човекът, разгърнал бележката, а на нея пишело: "НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА"...

  Заживял човека със семейството си и с общи усилия успели да се справят, потръгнало му и отново възвърнал богатството си...Минало време и веднъж, съвсем случайно, срещнал същия дървар, зарадвал се, че го вижда и му се похвалил, че всичко при него пак е добре - богатство, семейство...- всичко си възвърнал като преди. Погледнал го дърварят, помислил и само промълвил: "Ти май скоро не си чел онази бележка, която някога ти дадох..."

В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ...

"Най-големите дела не са тези които вдигат шум. Те се случват тихо. Като ромоленето на водата. Като повея на вятъра и като растежа на житата.
Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно,което може да е всичко-от дома ти до старите угризения,и да тръгнеш на път,в търсене на истината,бил той външен или вътрешен и ако искрено приемеш всичко,случващо ти се по пътя,като знак и ако приемеш всеки,срещнат по пътя,като учител и ако си готов да приемеш и простиш някои трудни истини за себе си,тогава истината няма да бъде скрита от теб."
"Дълбоко в себе си, ние всички знаем, че най-важното в живота означава много повече, отколкото да побеждаваш за себе си.
Най–важното в този живот, това е да помагаш на други да побеждават. Даже, ако това означава да забавиш ход или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш. «Свещта нищо не губи, даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ»"

КОЛЕДЕН КАРНАВАЛ НА СОЛИДАРНОСТТА

                                 

   Коледа е най-светият от всички празници, най-любимият. Празникът на доброто в нас, на мечтите и желанията, на мира и радостта, на надеждата за едно ново, по-добро начало. Всички очакват този ден с трепет и вълнение. Всички искаме понякога светът да е различен, копнеем за вълшебства, за чудеса, за приказна магия...Понякога се случват чудесата, трябва само да повярваме в тях, да подадем рака…понякога се чувстваш по-щастлив когато направиш другиго щастлив.

   Тази година децата от неделно училище «Св. Иван Рилски»-Хатива/Енгера, посветиха на солидарността своя празник за Коледа. Под надслов „Коледен карнавал на солидарността” училището реши да продължи започналата миналата година благотворителна кампания (в която зарадваха с подаръци децата от 3 детски дома в България)

Децата от 1.клас пожелаха щастлива Коледа на различни езици на своите гости. Най-много аплодисменти спечелиха най-малките участници в карнавала - децата от предучилищната група, които бяха прелестни в старанието си да изпълнят коледните си песнички. Цялото си умение и любов към българските танци показаха и децата от трите танцови групи. А музикална група «Сладури» отново трогна публиката със своите песни. Куклен театър Пинокио пък представи драматизация на любимата народна приказка "Житената питка". А най-големите ученици показаха таланта си и спечелиха симпатиите на всички с артистичното си представяне в пиесата "Карнавал" от Камен Донев, с която постановка спечелиха тази година специалната награда на журито на националния фестивал на любителските театри с международно участие в Каварна.

И накрая всички посрещнаха с овации танцуващият Дядо Коледа, който раздаде подаръци за децата.  Изразяваме специални благодарности на фирма "Балканика", благодарение, на която децата получиха лакомства.

Kарнавалът  беше  и едно хубаво продължение на съвместната работа на училището заедно с Помощно училище «П.Славейков» гр.Плевен по проекта "Заедно срещу дрогата" . Специален гост на тържеството беше Петя Марчева, която лично връчи грамотите на наградените участници в конкурса "Щастлив ден без насилиe край мен", обявен послучай международния ден за правата на човека

На обявения конкурс за най-вкусна коледна курабийка взеха участие всички родители. Със символично продадените курабийки и с дарения от гостите на тържеството, се събраха средства за Помощно училище «Пенчо Славейков» гр.Плевен

   Коледа е. Нека бъдем по-добри. Нека бъдем заедно.Нека дарим искрица надежда, искрица радост в очите на тези, които се нуждаят от нас

ДА НАПРАВИМ НЕЩО МАЛКО,

НО ЗА НЯКОЙ ДРУГ

МНОГО МАЛКО ТРЯБВА

ПО-ЛЕСНО Е ЗАЕДНО

да направим нещо малко,

но за нкой друг

Много малко ни дели

от големите мечти

но можем да бъдем заедно

да бъдем  едно

да бъдем заедно по-добри

Много малко трабва, но лесно е-

хиляди възможности

има останали,

да направим нещо малко,

но за някой друг.

Ще можем ли?