четвъртък, 26 май 2011 г.

“И ний сме дали нещо на света - на вси славяни книги да четат”- празник на славянската писменост и култура в Хатива


Няма българин, който да не е усетил силата на тези думи, няма човек, който не би бил горд от факта, че дедите му са дали писменост, която векове крепи нацията, писменост, с която се гордeeм, писменост, на която сме отделили най-хубавия пролетен ден - 24 май - денят на Светите братя Кирил и Методий, които са отворили очите на българина преди повече от 10 века, които направиха богати нe само българския, но и всички славянски народи.Този ден е и денят на учителя. На всички учители оставили дълбока диря в животa ни.24 май е символ на достоинство, традиция, духовност.
   На 21 май почетохме светите братя и в ПБНУ “Св. Иван Рилски” Хатива/Енгера.
Празникът започна с приветствието на Ваня Пенчева – директор на училището. Силното и встъпително слово просълзи всички. Накара ни да усетим своя дълг към нацията заради самите нас, да продължим да съхраняваме и пазим това, което имаме, да правим всичко по силите си, за да ни има, защото всяка писменост е световно богатство, а нашата е оцеляла през вековете, подложена на толкова изпитания. С прекрасното стихотворение на Дамян Дамянов “Дон Кихоте, близко е Ла Манча!” по своеобразен начин подчерта нашето призвание - никога не трябва да се отказваме от борбата с "вятърните мелници". Тези думи, отправени към нас, бяха думи, отправени към цялата ни нация - “Ще ги надживeeм, дон Кихоте, ...С цяла вечност, ако не със друго...”
   Милите думи на родители, чийто представител беше Bеселина Будева, ни накараха да се почувстваме горди и за сетен път осъзнахме, че сме избрали правилния път и има смисъл...   
   Поздрава на театралното студио към учителите със стихотворението "Аз съм учител" беше продължение на силните слова на тяхната ръководителка.          Тържеството продължи с хорцето на най-малките възпитаници от предучилищната група. Сладурите от вокална група "Сладур” усмихнаха всички с невероятните си изпълнения. На първокласниците, беше отделено специално внимание, защото бяха наградени с грамоти за своя труд, a коронките и пчеличките, които символизираха труда им през учебната годината, изработиха за тях децата от кръжока по приложни изкуства. Изпяха песента "Аз обичам да чета", за да поздравят гостите. На гости им бяха и децата от кукления театър, които им разказаха приказка. Гостуваха и приказни герои...
Вълнуващо беше изпълнението на големите ученици на стихотворението Българският език Стиховете:
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
със сигурност накараха всеки да се замисли и спомни кои сме, да осъзнае, че има с какво да се гордeeм
   Децата от кръжока по приложни изкуства подариха на учителите си ръчно изработени картички...



На празник като на празник, не можеше без танците на детския ансамбъл “Нашенче”. Чухме гласа на гайдата, а изпълнението на малките певици изненада и повиши настроението на всички. Нe можеше и без участието на танцова формация “Българи”, а накрая празника завърши с кръшно българско хоро. Както винаги фирма Балканика осигури подаръци за всички деца.



Оставих за накрая благодарствените си думи и те са за Ваня Пенчева. Не знам дали всичко, което може да се каже за нея е достатъчно, за да опише нейната енергия, амбиция, патос. Благодарим ти Ваня, благодаря от името на всички учители, благодаря от името на всички българи, защото без хора като теб нито писмеността ни, нито духовността, нито традициите, нито нацията ни биха оцелели... Едва ли някой в този ден се запита откъде събира сили. Следващия ден за нея беше важен - предстояха избори, а тя беше между кандидатите за съветници. Да, тя достойно представлява всеки българин. Неоспoрим е факта, че и бе оказана тази чест. И не е важен изхода от изборите. Важно е да осъзнаем, че благодарение на Ваня и хора като нея мнението на хората по света за българите започва да се променя. Ако българският емигрант беше свързван досега с черни хроники, то вече ни приемат като достойни хора, уважаващи своя роден език и култура, съхраняващ и разпространяващ своите традиции, именно благодарение на хора като Ваня. Нито за миг не показа вълнението си, тревогите си. Усмивката за секунда не слезе от лицето и. Защото тя празнуваше заедно със своя екип и с хората, които ще и останат завинаги длъжни заради факта, че децата им учат в родно училище, че децата им пишат на майчин език, че децата им знаят историята на родината си, че те вече са уважавани от своите съграждани именно благодарение на усилията и упоритостта на Ваня, в нейно лице те виждат всеки от нас.
   24 май е и личен празник за всеки един от нас - от спомена за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала и сме се преклонили пред таланта. Кирилицата е вече сред официалните езици на Европейския съюз. Нека я съхраним, нека покажем на всички звучните български песни и не забравяме никога своя език, род и култура. Никога. Където и да сме. И нека се подкрепяме, нека докажем, че българина подкрепя достойните, силните, креативните, които дават свободните си минутки за доброто на всички ни, работят неуморно и посвещават всяка свободна минута, за да ни има като нация, за да не умре българското слово. БЛАГОДАРИМ ТИ ВАНЯ!!!

Нели Гочева от името на целия учителски колектив на ПБНУ "Св. Ив. Рилски" Хатива/Енгера - Испания