Моите житейски статуси

Винаги съм се питала защо хората започват да пишат мемоарите си едва когато по-голямата част от живота им вече е преминала. Та нали паметта тогава отслабва?.. Докато не осъзнах, че всъщност човек едва тогава започва да си спомня… а преди това само създава своите спомени.

   Животът не е Тогава.

   Животът не е и Когато.

   Животът е Тук и Сега.

   Въпреки това един ден винаги се връщаме Тогава, Когато…

   Когато заговорим за нечия съдба обикновено очакваме интересна история, достойна за книга. Но кой и как решава чия съдба е достойна да бъде описана?

   През целия си живот живях с мисълта, че съм различна от другите. Очаквах да се случи нещо значимо. Но то все не се появяваше. А аз чаках… и чаках… И не разбирах… не знаех Кога, Как, Какво ще се случи…

   Гледах с интерес всички телевизонни предавания и попивах всичко, което чувах. Исках да опитам от всички предизвикателства, които ми се изпречваха на пътя, дори когато осъзнавах, че изобщо не ми е работа… но пък точно тогава се стремях най-много. И исках най-много да мога, да бъда, да раста… Имах малко, почти нищо и започнах да свиквам с тази монотонност на ежедневието… Докато един ден осъзнах, че е много по-значимо да помагаш, отколкото да чакаш. Да помагаш на другите, открили вече своето Кога, Как и Какво да стигнат до своя апогей.

 За живота си се замислих изведнъж. Вероятно на всеки се случва един ден да се опита да направи равносметка на отминалите години. А и вероятно за мен е рано още за равносметка. Най-вероятната причина е, че докато се опитваме да убеждаваме себе си, че живеем правилно, той, Животът, стигнал далеч във времето… и идва момент, в който осъзнаваме това.

  Осъзнаваме, че докато сме си мислели, че подреждаме големия пъзел, докато сме се борели с поредните „пречки“ - в подкрепа и избор на подходящия човек, децата, работата, близките … - той, животът, неусетно се изнизал... А децата никога не са достатъчно пораснали. В  моменти на разочарования мислим, че има пречки за преодоляване, че ще бъдем щастливи, когато бъдат и те. А когато пък те преминат този етап от живота си, мислим си, че животът ни ще бъде пълен, когато нещата се оправят за човека до нас, когато имаме хубав автомобил, голяма къща, когато можем да отделим време да отидем на почивка... когато доживеем спокойни старини...

  Докато не осъзнах, че тези пречки са били просто моя живот. Това прозрение ми помогна да разбера, че няма път към щастието, щастието е начин... а начина всеки път е същия: да споделим хубавия момент с някой специален за нас човек и този специален човек е достатъчен, за да сподели нашето време.

  Tогава си спомняме, че времето не чака.

  Дълго време си мислим, че животът ще започне. РЕАЛНИЯТ живот! Но винаги има някакво препятствие по пътя: първо някой проблем трябва да бъде решен, нещо да приключи, време да платим дълг… и едва тогава вече очакваме той, Живота, да започне!

  Истината е, че няма по-добро време да се радваме на живота от НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. Ако не сега, то кога?

Животът винаги ще бъде предизвикателство да постигаме и да завършваме проектите си.

По-добре да решим да бъдем щастливи сега, докато все още има време.

Така, че спрете да чакате да завършите училище, да увеличите заплатата си, да се ожените, да имате деца, децата да напуснат дома или просто да чакате петък вечер, неделя сутрин, дъждовния или сухия сезон, да чакате човека до вас да се промени, за да заживеете истински, спрете да чакате, за да решите, че няма по-добро време от сега, за да бъдем щастливи.

  Щастието е ПЪТ, а не ДЕСТИНАЦИЯ! Не се изисква много, за да бъдеш щастлив! Трябва само да се наслаждаваш на всеки малък миг и да го отбележиш като един от най-добрите моменти в живота си.

Гледах веднъж някакъв филм - един много възрастен мъж, който реши да заживее с една по-млада от сина му жена, каза нещо, което не мога да забравя и досега. На опитите на сина си да го разубеди за безумието и наивността да заживее с младата жена, отговори нещо такова: „Незабравимите дни в живота на човек са 5-6 качествени, останалите са количество. Изживх 4 такива дни, не искам да пропусна останалите... “ :)

 ВРЕМЕТО НЕ ЧАКА НИКОГО. СЪБИРАЙТЕ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ, КОЙТО ВИ ОСТАВА. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА ПРОПУСНЕТЕ ОСТАНАЛИТЕ КАЧЕСТВЕНИ...

 Има безкрайно много реалности, в които всяка една мисъл се осъществява

Когато  очакваш нещо конкретно, което в момента ти се струва... страхотно... на практика ти "страхотно" ограничаваш това, което би могла да ти предложи Съдбата, "знаейки" далеч повече от твоя разум (колкото и да е перфектен той) за това кое е най-добро за теб.

Затова е доста....ограничаващо да конкретизираш желанията си, по-добре е  не да конкретизираме, а да желаем нещо в стил "Нека това, което има да се случва е най-доброто за мен и за тези, с които е свързано".

По този начин заявяваш на Съдбата, че се доверяваш и вярваш, че каквото е добро за теб, тя ще ти гo подсигури. И то точно когато трябва. Не и поставяш срокове, или пък условия как точно да изглежда желаното. Освен това живееш със спокойствието и вярата, че няма как да пропуснеш това, което е най-добро за теб.

Тогава се отказваш да преследваш ограничени цели и ти е много по-леко...

Нека оставяме нещата просто да се случват... в реалността
N.L.G.