B ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ...2

Имам една любима сентенция за малките-големи хора - светът може и да не оценява смелостта на малките хора, но той би рухнал без тяхната смелост и упоритост. 
Големият смисъл на малките неща в живота! Когато си малък е трудно да надигаш глас, да защитиш себе си или това, в което вярваш. За да го направиш, понякога е нужно само някой да повярва в теб. 
Първата стъпка към разрухата е безразличието. Втора дори не е нужна. Безразличие, предизвикано от всичко около теб. Натрупано, повтаряно, вменено. Понякога с нечия цел, а понякога просто така - по традиция. Не позволявайте да ви завладее. Понякога не е важно да побеждаваш за себе си, а да помагаш на други да побеждават. Даже, ако това означава да забавиш ход или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш!!!
 Kогато не знаеш какво искаш - губиш този, който знае, че иска теб! Eдин ден ще го искаш!.. Точно този човек, който знаеше, че не е перфектен, но се опитваше да бъде заради теб!Този човек, който не искаше нищо повече от това, да бъде до теб! Човекът, който не можеше нищо другo, освен да те обича! Човека , който не можеше да те намрази, нищо че го заслужаваше! Човека, който трябваше да имаш, но нямаш!..
   Най-голяматa обида за човека е да си представи, че без него всичко си върви, животът кипи, че другите отиват далеч напред, без да чувстват липсата му. Колкото и добър да си бил ти, те прекрасно могат и без тебе, а колко и лоши да са били те - ти HE можеш без тях! Каква зависимост...или пародия...или ???...


   Странно и тъжно е, че откриваме истината в миг, който осъзнаваме, че няма да те изненада :)


   Никой не е безгрешен. Проблемът ни е, че понякога се заблуждаваме в самооценката, мислейки, че заблуждаваме другите. Дразним се от незначителни грешки на околните и в същото време сме склонни да омаловажим грешките си, мислейки за себе си положително...
  Д‎а се примириш не е опит за оцеляване, a опит да чакаш края...


   Можеш да победиш човешката глупост единствено като я игнорираш. Тогава ставаш свидетел на усилен умствен труд от ответната страна, която нито за миг не се съмнява, че със "семплите" си остроумия потъва все по-дълбоко в собствената си жлъч и злоба и изобщо не осъзнава, че единствено себеподобни биха я разбрали. Всъшност това дори не е важно за нея (глупостта). По-важен е опита да блесне с остроумие, макар и само тя да го оценява...но и няма нужда да го осъзнава, по-добре е да си остане при себеподобните...



Човек може да е самотен и заобиколен от хиляди хора...Да, човекът е социално същество и има нужда от контакти...но при общуването с хората, той пак може да се чувства самотен... душевната самота е по-скоро липса на разбиране от където и от когото и да било...А физическата самота...тя е нещо нормално, всеки има нужда да постои малко сам, да помисли, помечтае..но това съвсем не означава, че той е самотен.
Но човек дори и сам търси начини да общува... - със себе си, виртуално...дори четейки пак общуваме...това не означава ли , че всъщност никога не сме съвсем сами?
Дали Самотата пречи на съществуването на човек, тъй като е социално същество и има нужда да общува? С какво ни помага общуването? Нима не се раждаме и не умираме сами?
Дали самотата е нормален аспект от живота? Не, не е. Човекът е социално животно, следователно му трябват себеподобни. Но самотата обезателно е част от живота. А, всъщност как човек разпонава че е сам? Нали трябва да си бил сам, за да познаеш кога не си. И трябва постоянно да ти се напомня това усещане на самота, за да можеш да разпознаваш черно от бяло...но кога си сам?...и стогодишния орел пада, но остава орел.., а овцата...ще си остане такава...природата има свои права, някои неща няма как да се променят... :) човек сам избира какъв да бъде...:)
Май самотата съществува само като понятие...А дали е така?...Кой ще ми каже? :)
И как ще ми се отрази на здравето това дълбокомислие сега? :) 


   Aлтруизмът е етиката на роба - заклеймява усилията за осигуряване на просперитет на теб и близките ти (защото това би било „себично”) и те задължава да „помагаш” на хора, които не познаваш...но пък те кара се почувстваш по-добре...струва си :))) a eгоизмът е етиката на свободния човек, който на първо място уважава себе си, на второ пази уважение за всеки, който отговаря на моралните му критерии...:)))
ПАРАДОКСАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ...в крайна сметка сами изберaмe - роб или свободен...:))...

Съборих всички мостове към теб, за да не се върна.

Внушавах си, че в минало за мен ще те превърна.

Настигам те без да те гоня и това ме убива!

Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.

Ненавиждам се толкова слаба, ранима, ревнива.

Мразя целият свят, че те нямам и това ме убива!


Обичаме да използваме израза "Животът е труден!", но в сравнение с какво...???...има толкова много думи, които описват нежеланието ни да поемем отговорността за него... може би просто трябва да си дадем сметка, че наистина е труден, когато клишираното мислене и принципите ти пречат да му се насладиш с радост... да се формираш като личност.
Семейството ти дава наченките на личност, която впоследствие обществото променя и формира, но идва един момент, в който сам поемаш отговорността за дооформянето. И тук голямата роля започват да играят приятелите ти - в техните очи виждаш отражението си и се дооформяш съобразно своите нужди и желания - компенсираш недостатъци с нови качества, тушираш други с воля и старание...и започваш да си мислиш „Ако пък живота беше лесен, сигурно щеше да е скучен!“ :)
Всъщност всичко е относително, всичко е въпрос на избор... :)